RSS

Вивиан – в списание ЛИК

06 Jul

       Вивиан

Да започна с това. Някъде около пубертета, когато други цъфтят и се оформят, Вивиан се издължила и станала антена. Почнала да приема от въздуха някакви мъдрости. Те хич не се връзвали с това, което ставало наоколо. Малките крачета на живота я сритвали постоянно. Вивиан по момински гонела небесната хармония, а тя – хармонията, била оплетена като рибарско влакно – всичко имало там – и стръв, и плувка, и кука, която можеш изкусно да избегнеш, но всичко било оплетено.

Трябва човек да има нерви, мислела си Вивиан. Ясно ли е  – Нерви, някакъв таласъм в бездните на съня й викал, Нерви! И я дърпал за косите и носа, Нерви! Понякога шепнел Нерви!, доста изнервящо.

Будна, Вивиан правела равносметка. Преди хората живеели без нерви, а сега не можело. Скоро ще почнем да светим като реотани, заключила тя. Вивиан била с рационален, но накъсан от скоростта на живота, силно кадриран ум. Ако иска да напредне, казвал й рационалният ум, трябва да захапе със зъби единия край на влакното на живота и да го разплита; и не за да се върши работа ей така, а трябва да се върши правилно, защото разплитането може да е оплитане. Затова рибарите най-често режат с нож. Но влакното, което ти е дадено лично на теб за разплитане, не може да се реже. Рязането е самоубийство.

Някъде там, в тия години Вивиан станала невротична, предпазлива, като куче вярна и като котка зла. Като се оплетат нещата, ставала зла. А те се оплитат винаги…..

http://bta.bg/bg/mags/lik/2012/4/Article3

Advertisements
 

Tags: , , ,

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: