RSS

Monthly Archives: February 2013

Не е ли време за дигитални музеи

Музеят трябва да е като безплатна прегръдка. Трябва да стопля и да въодушевява. Особено музеят на поет. Но каква е релацията между къщата и поета – тъй неуловима и ефимерна, и в същото време недоказуема, но осезаема.

Почти всички музеи на български поети и писатели са къщи музеи. Къщите се рушат. Помръква духът на мястото, документите избеляват, а поетът може би иска единствено да го четат и това му стига.

Сега, покрай дебата за къщата музей на Яворов, на Смирненски, а и на други къщи музеи ми се струва, че е време да се излезе от строително-ремонтния дебат и да се помисли и за една друга гледна точка. Времената на циклостилно-ксероксното разпространение на културата отминаха и сега е време музеите да се дигитализират. Би било добре всеки музей да има своя мултимедиен двойник, така че каквото и да се случи с къщата или мястото, с цялото оставено наследство: снимки, вещи, текстове и всякакви артефакти, те да имат своето цифрово представяне. Това е и чудесна форма на каталогизиране и инвентаризиране така, че нищо да не се загуби. Хубаво е и че цифровият двойник на един музей не остарява и е достъпен от всяка точка на света.

Културата се твори, но също така се и прави. Най-добре с институционална поддръжка. Необходима е една конкретна и ясна програма делегираща права на всеки директор на музей да започне създаването на виртуалния двойник на музея. Институциите ще кажат, че за това няма пари. Това е спорно, но приемливо обяснение. Мисля си обаче, че може да стане и без институционална поддръжка. Институциите, отговарящи за музеите, за литературното наследство, тези за запазване и популяризирането на културата, биха могли да създадат правила и да делегират права.

Ако някой каже, че дигитализацията е скъпо и трудно начинание не бих се съгласил. Дори, струва ми се, може да се направи един експеримент. Вестник “Новинар”, който вече е подел дебата за къщата музей на Яворов, може да направи Фейсбук страница, посветена на дигитализацията на музеите. Зад една такава идея биха застанали младежи, готови да хвърлят усилия за кауза, която смятат за правилна. Няма да им е трудно да намерят шестнадесет мегапикселови апарати, камери с висока резолюция и 3D камери. Няма да им е трудно да намерят съмишленици, разбиращи от мултимедия и тримерни панорамни представяния.

Културата може да се прави и да се запазва, и то конкретно, модерно, инженерно. Така например дигиталният двойник на един музей на поет може да се превърне в мултимедиен пантеон, интерактивен мемориал, холограмна панорама на човека и поета.

Подобен музей не остарява с времето и може да се помещава в самата сграда на музея. Същевременно ще е и навсякъде, каквато е природата на информацията, качена на сървъри, и може да бъде посещаван от хиляди. И понеже един интерактивен музей не бива да се ограничава само до документалните факти, той може да търси мета-връзките. Отделните дигитални музеи ще станат един мета-музей на българската поезия с интерактивни карти на поетите във времеви план, с хипервръзки към всеки, към групите и съмишлениците, към пълния набор с достъпни текстове с уредени права, с търсене по ключова дума, интерактивни въпросници, зареждане на флашки и телефони с поезия. Вече живеем във времената на визуалния интерфейс и мултимедийните презентации.

Посетителите ще могат да избират какво да четат или да гледат и откъде. Един цифров музей може да има ай пи камери, с които може да се види експозицията от другия край на света или да бъде разглеждан от ученици в български училища на друг континент.
А къщите? В дихотомията къща музей сградите са закрилата, приюта на един музей и физическия му център. Те са свръхважни. Мисля си обаче, че като се създадат дигитални двойници на музеите, ще ни е по-малко страх за къщите.

http://novinar.bg/news/ne-e-li-vreme-za-digitalni-muzei_NDIwNDs0MQ==.html

Advertisements
 
Leave a comment

Posted by on February 26, 2013 in екниги, ebooks

 

Tags: , , ,

E books by Lyubomir Nikolov in Bulgarian language in iTunes, Diesel, Kobo, Sony ebook store

bulgarian ebooks / български електронни книги

 

електронни книги на български

UPDATED – NEW EBOOKS

iTunes: http://itunes.apple.com/us/artist/lyubomir-nikolov/id475054505?mt=11

SONY ebook store http://ebookstore.sony.com/search?keyword=Lyubomir+Nikolov

Diesel: http://search.diesel-ebooks.com/index.php?page=seek&id%5Bm%5D=&id%5Bc%5D=scope%253Dinventory&id%5Bq%5D=lyubomir+nikolov

KOBO http://www.kobobooks.com/search/search.html?q=lyubomir+nikolov

 

Tags: , , , , , , ,

Антекера в отразеното небе

Антекера  в отразеното небе /откъс/

*разказ от сборника “Очи на сляп, език на болен”

Eyes of The Blind - from https://ikniga.wordpress.com/

Освен утрините, когато лицето не знае, че има брада, обичам също рутината. Харесва ми бавното протичане на повтарящи се дни, когато от наблюдател ставам огледало. В такива дни преставам да меря събитията със собствените си длани, пръсти, погледи и с ума си. Тогава свеждам плановете си до керван с една камила. Намеренията и целите ми, както виждате, са дребни – могат да се нарекат лилипутски. Едни пигмеи в света на мащабно мислещите. Предпочитам малкото пред голямото, бавното пред бързото, тихото течение на познати мисли, пред хаоса на реалния свят, в който собствените ми ценности нямат стойност. Казвам това, за да разберете с какво колебание предприех едно търговско пътуване, което бе продиктувано от от маловажна, но любопитна подробност. Може да се каже дори – от един слух.

След дълъг ден, започнал в шест сутринта в София, полет до Барахас, последващо прекачване от Мадрид за Малага, и после път с кола, около десет вечерта се добрах до градчето Антекера. Собственикът на фабриката за килими Исидоро Гутиерес, ме чакаше, усмихнат широко и свойски. Покани ме на вечеря. Тази вечер няма да говорим по работа, каза,  ще говорим за необичайни неща и когато седнахме след първите чаши вино започна да ми разказва за конете си. Бях чувал някои от историите за тези коне, но понеже конете не са хора и се непредвидими, всеки път чувах нещо ново. Негов кон, Орион, избягал преди седмица и когато се върнал след три дни, бил здравата изпохапан. На места кожата му била раздрана, а очите му били кръвясали. На платото, на десетина километра от къщата на Исидоро открили няколко убити вълка. Били хапани от едри зъби, вероятно конски. Завърналият се кон сега бил на транквиланти, бил плашлив и с омекнали колене, и ездачът му го успокоявал както може, баел му, палел му снопчета козина от глиган, кадял с кандило, отвличал му всячески вниманието, пускал му Моцарт или го учел на паркур. Орион го гледал с огромните си поаленели очи. Представяш ли си, каза Исидоро, имам кон гладиатор, кон боец, но времената, ветеринарят и разпоредбите ще го превърнат в балерина. Времената са такива, че затриват всичко странно. Животинските и човешките нагони вече не са приемливи. Тръпките и импулсите, които ни движат, трябва да са премислени. Всичко трябва да е цивилизовано. Аз затова, заключи по-късно след втората бутилка вино, затова я държа тая фабрика, където всичко се прави ръчно, както е било при дядо ми. Мо-о-оже, каза протяжно, да го наречеш странност, която ще ми съсипе бизнеса. Аз съм консерватор. Мисля, че ние хората не сме се променили много за триста години. Защо нещата, които са ни радвали преди, не могат да ни радват и сега, ами ни трябват нови. Все нови, а новите радости, знаеш, радват само мозъка, те са бързи радости. Ударни. Те са като куршуми в определен мозъчен център. Да, така може да се каже. Старите радости бяха мудни радости. Меки и протяжни. С тях можеше и един живот да се изкара без да се сменят. Но, да се върнем към килимите. Може да се смееш, ако си външен човек, но не, ти си ми клиент – ти си от моята страна. Знаеш за какво става дума.

Така беше. Бях купувал няколко килима и бях го спечелил не с количеството, което купих, а с килимите, които избрах. Както Исидоро каза, когато се разделихме преди лягане – купуваш винаги това, което не ми се продава, а сега си дошъл за нещо, което нямам право дори да ти покажа. Бе самата истина и исках да го видя. Най-скъпия, още недовършен и най-пазен килим, откакто съществува фабриката.

Спах лошо през нощта. Трудно понасям жегата, а още по-трудно климатиците. Климатиците в чужбина винаги ми носят нови болести. Аз съм кекав. Към осем сутринта помолих в кухнята за студен чай. Взех го и се настаних под най-дебелата сянка. След малко до мен седна Исидоро. Изглеждаше ми уплашен, не го и криеше. Седна, допрял юмруците си и каза: сънувах сън с тоя кон, който беше избягал. Орион съм го яздил много пъти. Познавам му стъпката и нрава добре. Сънувах, че аз съм конят. Сънувах, също, че го яздя. Аз бях и ездачът и конят. Хвърлях от гърба си самия себе си. Ритах, в съзнанието си на кон, с предните копита падналия ездач. Същевременно бях ездачът и ме болеше. Събудих се облян от пот, но това не ме уплаши. Та това бе само сън. Уплаших се като видях, че имам синина на гърдите. Ето, откопча ризата си и ми показа синина на гърдите си с форма на подкова. Не, не съм падал от леглото и не ходя насън, изпревари въпросите ми. Може би трябва да взимаш приспивателни, казах. Тогава и конете ще спят. Не, друго е, отвърна и после не подхвана тая тема.

В ранния следобед подсетих Исидоро, че искам да видя килима.

– Не знам защо искаш да го видиш? Не ти и трябва. Както ти казах, не мога да ти направя втори такъв. Не искам дори да ми е във фабриката. Искам да го изтъчем и да ми се маха от очите. Като си помисля само с какви усилия го тъкат жените. Те са свикнали с вълна, с коприна, с лен – а този килим е с три други прежди – от конски косми, от птичи пера и оризова слама. Не е килим за къщата, не е за показване, а с него ще увият един мъртвец, който още е жив. Тоя килим ще е покривало, знак, по който да го разпознаят в отвъдното. Не може да има друг такъв килим, за да не го объркат горе. Не може да има и килим със същите шарки. Понякога, може да е важна материята, структурата, но друг път може да са важни формите и цветовете. Знае ли човек, какво е в отвъдния свят…

“Очи на сляп, език на болен” в АйТюнс

 
Leave a comment

Posted by on February 1, 2013 in ebooks, iBooks, разказ

 

Tags: , , , ,

 
%d bloggers like this: