RSS

Monthly Archives: April 2013

“Слънчев бряг – код жълто” – препоръчана книга в книжарница Сиела

Слънчев бряг – код жълто

Sunny Beach - Code Yellow

Слънчев бряг – код жълто

Автор: Любомир Николов

Дата на издаване:Март 2013

ISBN:978 954 281 288 3

Страници:182

Корична цена:10 лв.

Слънчев бряг – код жълто е сборник от три неочаквани новели, далеч от ежедневната логика и повторения.

YouTube  – mylovee новела за онова бъдеще, където светът се променя, а ние не.В новия свят паметниците, които остават след нас са дигитални. Още по-интересно е, ако някой, като героят Виктор иска да остане на всяка цена и надминава всякакви очаквания.  В текста  бъдещето вече е дошло. То е почукало на вратата и без да го каним, вече е в домът ни.

Били ли сте в Слънчев бряг? Виждали ли сте екстаза на мултиезичните тълпи? Втората новела „Слънчев бряг – код жълто” е заредена с експлозивен и заразителен хумор. Въпреки, че текстът е облякъл униформата на роман, действието се развива светкавично, като в борбата сумо.

 „Гран Виа” ще ви захвърли в близкото бъдеще. Неочакваният сюжет описва психиатър, енигматичен пациент, страдащ от личностово разстройство и всичко, което им се случва, когато историята напуска лекарският кабинет. Тази новела картографира географията на самотността, ползването на другия като средство, необходимостта от нови и работещи идеи. Героите от страниците не са на себе си. Тяхната неудържимост, брутална жизненост и дребни престъпления грабват вниманието, а наситеният език с малко думи казва повече.

http://ciela.bg/books/book/slnchev-briag-kod-zhlto-/1629

 
 
 

Tags: , , , , ,

lnikolov

Untitled

откъс:

Хората в това село ходеха облечени в черно, въпреки жегите. Селцето приличаше на консервативна стара мома; неапетитно, повехнало селце в южна Сицилия, което се боеше от всичко ново. Боеше се от шум и голота, от чужди хора, от услугите на операторите, от нови идеи, дошли Бог знае от къде, и от хиляди още неща. Един каменист бряг бе приютил къщите със стотината им обитатели, а на края на шосето свършващо в селото, бе хотел Амфора. В една юнска нощ, всички стаи на хотела се запълниха с простодушно весели холандци. Те бяха духов оркестър, дошъл незнайно защо тук в дните между два фестивала.

Бяха музиканти, което бе донякъде успокояващо, говореха си хората. Бяха двуметрови гиганти, което бе плашещо.

Падре Бартоломео, в разговор с Франческа и каза, да изчакаме и ще видим. Всеки понеделник я посещаваше да изслуша несъществуващите и грехове. Синьора Франческа се движеше трудно и затова той идваше да…

View original post 397 more words

 
1 Comment

Posted by on April 1, 2013 in Uncategorized

 
 
%d bloggers like this: