Любомир Николов за книгата си с три новели “Слънчев бряг – код жълто” – Интервю в Кафене.бг
Срещата ми е с Любомир Николов е по повод на излязлата през пролетта тази година негова книга с 3 новели “Слънчев бряг – код жълто”. Поговорихме си за виртуалното, реалното, ценностите и търсенето на път.
Любомир Николов е автор на сборниците с разкази „Въжеиграчът Карой” и „Очи на сляп, език на болен” номинирани за наградата Хеликон през 2010 и 2012г. Носител е на наградата „Чудомир” и на други литературни награди. Публикувал е в „Капитал Лайт”, „Труд”, „Литературен вестник”, „ЛИК”, “Сега”, „Съвременник”, „Знаци”, „Страница”, „Море”, „ Новинар”, както и в няколко български и чужди антологии. Негови разкази са публикувани на английски, испански и словашки език.
Как се роди новата ви книга с тритепрекрасни новели?
Новелите са три и се раждаха по различно време. „Слънчев бряг” се роди преди две лета в самия Слънчев бряг. Писана е с преки наблюдения оттам.
Другите две новели произлязоха от разкази. „YouTube – mylove” е от един разказ, който се появи преди 4-5 години. Първоначално той се казваше „Мрежата”, после във втората ми книга излезе с друго име. Някак си този разказ не ме оставяше на мира, като че ли героите имаха още много неща да казват. Опитваха се да ми го казват на ум, затова накрая реших, че трябва да го запиша, за да престане да ме тормозят. Сега съм по-спокоен, защото те вече казаха всичко и ги оставих да си живеят живота.
Третата новела есъщо от един разказ „Вивиан”, който излезе в „ЛИК”. Вивиан ми се струваше, че е интересна героиня. После се оказа, че в ума ми се появи баща й с лекуващия го лекар психиатър. Бащата разви странна болест – множествена личност и стана много интересно, защото в тялото му се вселяваха различни личности. Така тръгвайки от „Вивиан”, се получи новела, която разказва съвсем друга история.
И трите новели са много различни, макар че смятам, че има известна корелация между първата и третата.
Според мен книгата е спираловидна, ако изобщо може да се намери такава логика. В първата новела главният герой е наш съвременик или да кажем, че е от недалечното бъдеще. Той не живее като обикновен човек с физически живот, а съществува повечето време пред компютъра си, в мислите си. Когато разбира, че няма да живее дълго, решава, че иска да остави всичко от себе си. В днешно време това е възможно – всяко наше действие може да бъде документирано, заснето, записано и това да съществува завинаги след нас. Героят иска точно това и прави всичко възможно то да се случи. Т.е. в първата новела имаме човек, който не живее физически пълнокръвно, а иска са бъде максимално жив дигитално.
ebooks for iPad, iPhone, Android, Kobo, Nook 