RSS

Monthly Archives: March 2014

Втората вечер

Всички бяха решили да се забавляват и тази крайна решителност не им даваше покой.

20130527_0082

В хотела имаха на разположение всичко необходимо – музика, алкохол, преливащи вани с хълмчета пяна, стаи, между които октоподът на купона придвижваше пипалата си. Местеха се, тичаха, крещяха, танцуваха, надвикваха се, брояха, разбира се, и въпреки цялото задружно усилие във всичко това нямаше никакво очарование. Октоподът на радостта бе останал без глава и пипалата му губеха ориентация. Втората абитуриентска вечер вървеше зле. Беше като тийм билдинг в рая на смотаняците.

Петимата решиха да правят нещо друго. Можеха, разбира се, да си останат в хотела и да щъкат като другите от стая в стая, докато свърши всичко това. Но не издържаха повече. Щом една нощ не може да е специална на определено място, може да стане специална на друго. Облякоха се набързо и излязоха навън. Бе хладно. Зъберите, към които се запътиха, бяха потъмнели; загубили и последния слънчев лъч. Тръгнаха нагоре. Хотелът остана долу в ниското. Оттам още се чуваха гласове, светваха и гаснеха лампи, имаше прекалено много движение и хотелът приличаше на пренавита къщичка в музей на играчките.

ТУК

Advertisements
 
1 Comment

Posted by on March 21, 2014 in разказ

 

Tags: , , , , ,

Link

The Future looks bright for Online Publishers #infographic #onlinepublishers #ipadpublishers

 
Leave a comment

Posted by on March 16, 2014 in Uncategorized

 
Link

BOOKS INFOGRAPHICS

 
Leave a comment

Posted by on March 16, 2014 in Uncategorized

 

Кон за посмешище

20140227_0008Ако от всички кафенета в този град се вземе по едно умно изречение и се повтори чрез сирените на гражданска защита, които все се упражняват в техническите си проверки, ще се получи звуковият еквивалент на хорската мъдрост. Мъдростта ще ехти между сградите, ще се блъска в тесните стълбища на високите блокове, ще вибрира в мазетата с котките, ще продуха синусите на комините и нищо. Градът ще си остане същият, защото нито една мисъл от кафетата не е практически приложима. Нито един разговор на маса не може да реши това, че прекаляваме във всичко, пренаселили сме този град, преродили сме се, сигурно напразно, и ни чака напрежението на хора в претъпкан и мноого бавен автобус.

Аз обаче слушам тези разговори крайно внимателно. Обикалям кафенетата и съм по следите на една мадона, която изневерява на мъжа си. Той е красив, но леко гърбав. Прегърбен. Вече не се разбира, дали е гърбав или прегърбен. Прегънат е и е честолюбив.

Гледа с отмъстително празен поглед, но е мил, когато я види. Чака доказателствата, без да бърза, а дотогава се позовава на невинността й, която още не съм развенчал. Иначе е наясно. Прави се, че не му пука, но трепери от това, което си представя, че се случва. Мил е, но би я пребил. Когато тя се храни, не я гледа в очите, а в гръкляна, в гофрираната свръзка между тялото, което той обожава, и главата, която мисли за друг и го лъже…ТУК

 
Leave a comment

Posted by on March 9, 2014 in разказ

 

Tags: , , , ,

 
%d bloggers like this: