RSS

Кон за посмешище

09 Mar

20140227_0008Ако от всички кафенета в този град се вземе по едно умно изречение и се повтори чрез сирените на гражданска защита, които все се упражняват в техническите си проверки, ще се получи звуковият еквивалент на хорската мъдрост. Мъдростта ще ехти между сградите, ще се блъска в тесните стълбища на високите блокове, ще вибрира в мазетата с котките, ще продуха синусите на комините и нищо. Градът ще си остане същият, защото нито една мисъл от кафетата не е практически приложима. Нито един разговор на маса не може да реши това, че прекаляваме във всичко, пренаселили сме този град, преродили сме се, сигурно напразно, и ни чака напрежението на хора в претъпкан и мноого бавен автобус.

Аз обаче слушам тези разговори крайно внимателно. Обикалям кафенетата и съм по следите на една мадона, която изневерява на мъжа си. Той е красив, но леко гърбав. Прегърбен. Вече не се разбира, дали е гърбав или прегърбен. Прегънат е и е честолюбив.

Гледа с отмъстително празен поглед, но е мил, когато я види. Чака доказателствата, без да бърза, а дотогава се позовава на невинността й, която още не съм развенчал. Иначе е наясно. Прави се, че не му пука, но трепери от това, което си представя, че се случва. Мил е, но би я пребил. Когато тя се храни, не я гледа в очите, а в гръкляна, в гофрираната свръзка между тялото, което той обожава, и главата, която мисли за друг и го лъже…ТУК

Advertisements
 
Leave a comment

Posted by on March 9, 2014 in разказ

 

Tags: , , , ,

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: