RSS

Category Archives: Uncategorized

Една игра на jasmin.bg – Спечели „Щастливите хора“ с автограф от Любомир Николов

Спечели „Щастливите хора“ с автограф от Любомир Николов

 

Advertisements
 

Tags:

Lyubomir Nikolov

Смехът ще спаси света, ама наистина!

Авторът на „Натюрморт с мъже” и „Слънчев бряг – код жълто” Любомир Николов е тук. Той притежава онова магично умение да успокоява духа и да разсмива истински, от сърце. Известният с топлите си, запомнящи се истории писател издава нова книга с разкази, наречена простичко „Щастливите хора” – заглавие, което директно отправя предизвикателство към сивия ден.

Да, този щастлив човек още съществува

– в 45-те разказа от Любомир Николов.

Смехът е територия, в която много малко писатели стъпват, а още по-малко се открояват. В световен мащаб обаче хуморът в изкуството е агент-провокатор – винаги под прицела на критиката и обществеността, вечно застанал между осанна и разпни го. Разказите на Любомир Николов провокират усмивка с онзи чистосърдечен гъдел, който ни напомня, че вярата в човека е все още жива.
Между страниците се срещат всевъзможни герои – уж обикновени хора, но чудати в своя избор на щастие. Тук например има антрополог, който вечеря супа на прах, парашутист, който никога не се приземява на правилното място, един господин Бенев, запален по лова, божественото чудо Алба, Ефраим, който поправя мозъци и един странен капитан с особени професионални функции… Всички те ще увлекат читателя в

шантава върволица от лица и случки, които истински забавляват и стоплят душата.

Освен автор на няколко книги, Любомир Николов е писал за много от водещите български медии като “Капитал”, “Труд”, “Сега”, “Литературен вестник”, “Осем” и други. „Щастливите хора” е поредната му книга в ИК „Сиела”, с която показва безспорния си талант на родéн разказвач, а опитът и мъдростта на автора подплатяват всяка история с хастара, който е нужен на всяко хумористично произведение, за да бъде прието сериозно.

Да пишеш за щастието е огромно предизвикателство,

а Николов успява да внуши, че е точно толкова трудно, колкото леко и приятно го е направил да изглежда. Майсторлък!

След третата бира започвам да виждам аурата на хората. Повечето са щастливи, глюклих, хепи, взрени в хората наоколо, в погледите зад слънчевите очила, в процепите на усмивките. Търсят всяка открила се възможност за близост или поне за разговор. Всички са в настоящето и нямат възраст. Това е възрастта на щастливите хора.

Любомир Николов

 
Leave a comment

Posted by on December 9, 2016 in Uncategorized

 

new book

https://www.edna.bg/svobodno-vreme/knigi/vreme-za-chetene-shtastlivite-hora-4646113

 
Leave a comment

Posted by on December 9, 2016 in Uncategorized

 

new

 
Leave a comment

Posted by on April 21, 2016 in Uncategorized

 

Интервю за Лира.бг

 

Голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт

Как бихте се представили пред публиката на сп. „Книжарница” – все четящи хора?

–          Приятелите ми знаят, че нещата с които се захващам ми омръзват лесно. Роб съм на бързо преминаващи хобита и само в едно нещо съм сравнително постоянен. В писането. Страх ме е една сутрин да не се събудя и да реша, че и то ми е омръзнало.  Имам четири публикувани книги с разкази: ”Въжеиграчът Карой”,”Очи на сляп, език на болен”, „Слънчев бряг, код жълто” и „Натюрморт с мъже”. Три от тези книги бяха номинирани за наградата „Хеликон”.  А, да не забравя да кажа, че имам няколко адаша Любомир Николов, които пишат и покрай това съвпадение на имената често изникват забавни обърквания.

Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?

–          Всичките си номинации приех с чист възторг. За мен номинацията е равна на награда, защото книгата е харесана от журито. След това, да не спечелиш наградата сред 12 добри книги не е болка за умиране.

 Какво е да си писател днес?

–          Лошото на писателската професия е, че тя не бива да е занаят. Занаятчията усъвършенства уменията си и това го прави по-добър,а писателят като придобие занаятчийски умения веднага започва да му личи. Престава да изненадва и да очарова.  Говоря, разбира се, за некомерсиална искрена литература, която уважава интелекта на читателя. Малка част от тези книги стават и бестселъри. Разбира се, голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт и в този смисъл писането е и занаят. Мисля, че същината на това да си писател днес е в избора ти какво да пишеш. Да си нишов писател или не, да си нов и непредсказуем или предвидимо продаваем в твоя си жанр…още ТУК

 
Leave a comment

Posted by on December 6, 2014 in Uncategorized

 

Няколко екниги: payhip.com/eknigi

payhip

Няколко електронни книги:
payhip.com/eknigi

 
Leave a comment

Posted by on October 22, 2014 in Uncategorized

 

Ретро опера

lnikolov

Ретро опера

Eдна сутрин Маурицио, селянин от Рока Синибалда, впрегнал коня, потеглил с каруцата и чул в кристалната тишина на утрото музика, която го следвала из целия път. По едно време той спрял каруцата, заоглеждал себе си, возилото и коня и открил, че музиката идва от дясното ухо на коня. Помислил, че конят е глътнал транзистор и продължил.

Музиката, решил той най-учено, е артефакт, а не е същността на моя кон и започнал да оре. Орал и над нивата се носела класическа музика. Не много силно, но колко силна може да е музиката от едно ухо. Конят движел уши и радиоразпръсквал в различни посоки. Неуморният симфоничен оркестър свирел безспирно и разни баритони и баси се сменяли с всяка нова ария. На обяд Маурицио поспрял да почине и не заспал както обикновено правел, а слушал гласът на Енрико Карузо и се чудел за произхода на тези божествена музика точно из ухото…

View original post 95 more words

 
Leave a comment

Posted by on October 21, 2014 in Uncategorized

 
 
%d bloggers like this: