Били ли сте в Слънчев бряг? Виждали ли сте екстаза на мултиезичните тълпи? „Слънчев бряг – код жълто” е новела, която е неочаквано и заразително смешна. Въпреки, че текста е облякъл униформата на роман, действието в книгата се развива светкавично, като в борбата сумо….ТУК
Психомантеум – в Хеликон
Три театрални пиеси
Психомантеум – epub
Психомантеум – pdf
и АйТюнс
https://itunes.apple.com/us/book/tr-baci/id536515237?mt=11
PayPal Bookstore / ПейПал книжарница: payhip.com/eknigi
Amazon започва масивна атака срещу доминацията на Apple при таблетите и услугите за продажба на съдържание, като обяви, че от 13 юни започва да доставя таблетите от серията Kindle Fire в над 170 страни, сред които и България…..
http://it.dir.bg/news.php?id=13977284
Have you been to Sunny Beach – Bulgaria. Have you seen the ecstasy of multilingual crowds. Although the text is wearing the uniform of a novel, actions in the book are so rapid, as in Sumo. Holiday adventure in Sunny Beach Resort – Bulgaria.
https://www.smashwords.com/books/view/107709
https://itunes.apple.com/us/artist/lyubomir-nikolov/id475054505?mt=11
Музеят трябва да е като безплатна прегръдка. Трябва да стопля и да въодушевява. Особено музеят на поет. Но каква е релацията между къщата и поета – тъй неуловима и ефимерна, и в същото време недоказуема, но осезаема.
Почти всички музеи на български поети и писатели са къщи музеи. Къщите се рушат. Помръква духът на мястото, документите избеляват, а поетът може би иска единствено да го четат и това му стига.
Сега, покрай дебата за къщата музей на Яворов, на Смирненски, а и на други къщи музеи ми се струва, че е време да се излезе от строително-ремонтния дебат и да се помисли и за една друга гледна точка. Времената на циклостилно-ксероксното разпространение на културата отминаха и сега е време музеите да се дигитализират. Би било добре всеки музей да има своя мултимедиен двойник, така че каквото и да се случи с къщата или мястото, с цялото оставено наследство: снимки, вещи, текстове и всякакви артефакти, те да имат своето цифрово представяне. Това е и чудесна форма на каталогизиране и инвентаризиране така, че нищо да не се загуби. Хубаво е и че цифровият двойник на един музей не остарява и е достъпен от всяка точка на света.
Културата се твори, но също така се и прави. Най-добре с институционална поддръжка. Необходима е една конкретна и ясна програма делегираща права на всеки директор на музей да започне създаването на виртуалния двойник на музея. Институциите ще кажат, че за това няма пари. Това е спорно, но приемливо обяснение. Мисля си обаче, че може да стане и без институционална поддръжка. Институциите, отговарящи за музеите, за литературното наследство, тези за запазване и популяризирането на културата, биха могли да създадат правила и да делегират права.
Ако някой каже, че дигитализацията е скъпо и трудно начинание не бих се съгласил. Дори, струва ми се, може да се направи един експеримент. Вестник “Новинар”, който вече е подел дебата за къщата музей на Яворов, може да направи Фейсбук страница, посветена на дигитализацията на музеите. Зад една такава идея биха застанали младежи, готови да хвърлят усилия за кауза, която смятат за правилна. Няма да им е трудно да намерят шестнадесет мегапикселови апарати, камери с висока резолюция и 3D камери. Няма да им е трудно да намерят съмишленици, разбиращи от мултимедия и тримерни панорамни представяния.
Културата може да се прави и да се запазва, и то конкретно, модерно, инженерно. Така например дигиталният двойник на един музей на поет може да се превърне в мултимедиен пантеон, интерактивен мемориал, холограмна панорама на човека и поета.
Подобен музей не остарява с времето и може да се помещава в самата сграда на музея. Същевременно ще е и навсякъде, каквато е природата на информацията, качена на сървъри, и може да бъде посещаван от хиляди. И понеже един интерактивен музей не бива да се ограничава само до документалните факти, той може да търси мета-връзките. Отделните дигитални музеи ще станат един мета-музей на българската поезия с интерактивни карти на поетите във времеви план, с хипервръзки към всеки, към групите и съмишлениците, към пълния набор с достъпни текстове с уредени права, с търсене по ключова дума, интерактивни въпросници, зареждане на флашки и телефони с поезия. Вече живеем във времената на визуалния интерфейс и мултимедийните презентации.
Посетителите ще могат да избират какво да четат или да гледат и откъде. Един цифров музей може да има ай пи камери, с които може да се види експозицията от другия край на света или да бъде разглеждан от ученици в български училища на друг континент.
А къщите? В дихотомията къща музей сградите са закрилата, приюта на един музей и физическия му център. Те са свръхважни. Мисля си обаче, че като се създадат дигитални двойници на музеите, ще ни е по-малко страх за къщите.
http://novinar.bg/news/ne-e-li-vreme-za-digitalni-muzei_NDIwNDs0MQ==.html
електронни книги на български
UPDATED – NEW EBOOKS
iTunes: http://itunes.apple.com/us/artist/lyubomir-nikolov/id475054505?mt=11
SONY ebook store http://ebookstore.sony.com/search?keyword=Lyubomir+Nikolov
KOBO http://www.kobobooks.com/search/search.html?q=lyubomir+nikolov
е- Книжарница с еПей и ПейПал
Книгите могат да се поръчват чрез ПейПал или иПей
С PayPal – http://payhip.com/eknigi
С ePay – ТУК: http://eknigi.weebly.com/
ebooks for iPad, iPhone, Android, Kobo, Nook 