Срещата ми е с Любомир Николов е по повод на излязлата през пролетта тази година негова книга с 3 новели “Слънчев бряг – код жълто”. Поговорихме си за виртуалното, реалното, ценностите и търсенето на път.
Любомир Николов е автор на сборниците с разкази „Въжеиграчът Карой” и „Очи на сляп, език на болен” номинирани за наградата Хеликон през 2010 и 2012г. Носител е на наградата „Чудомир” и на други литературни награди. Публикувал е в „Капитал Лайт”, „Труд”, „Литературен вестник”, „ЛИК”, “Сега”, „Съвременник”, „Знаци”, „Страница”, „Море”, „ Новинар”, както и в няколко български и чужди антологии. Негови разкази са публикувани на английски, испански и словашки език.
Как се роди новата ви книга с тритепрекрасни новели?
Новелите са три и се раждаха по различно време. „Слънчев бряг” се роди преди две лета в самия Слънчев бряг. Писана е с преки наблюдения оттам.
Другите две новели произлязоха от разкази. „YouTube – mylove” е от един разказ, който се появи преди 4-5 години. Първоначално той се казваше „Мрежата”, после във втората ми книга излезе с друго име. Някак си този разказ не ме оставяше на мира, като че ли героите имаха още много неща да казват. Опитваха се да ми го казват на ум, затова накрая реших, че трябва да го запиша, за да престане да ме тормозят. Сега съм по-спокоен, защото те вече казаха всичко и ги оставих да си живеят живота.
Третата новела есъщо от един разказ „Вивиан”, който излезе в „ЛИК”. Вивиан ми се струваше, че е интересна героиня. После се оказа, че в ума ми се появи баща й с лекуващия го лекар психиатър. Бащата разви странна болест – множествена личност и стана много интересно, защото в тялото му се вселяваха различни личности. Така тръгвайки от „Вивиан”, се получи новела, която разказва съвсем друга история.
И трите новели са много различни, макар че смятам, че има известна корелация между първата и третата.
Според мен книгата е спираловидна, ако изобщо може да се намери такава логика. В първата новела главният герой е наш съвременик или да кажем, че е от недалечното бъдеще. Той не живее като обикновен човек с физически живот, а съществува повечето време пред компютъра си, в мислите си. Когато разбира, че няма да живее дълго, решава, че иска да остави всичко от себе си. В днешно време това е възможно – всяко наше действие може да бъде документирано, заснето, записано и това да съществува завинаги след нас. Героят иска точно това и прави всичко възможно то да се случи. Т.е. в първата новела имаме човек, който не живее физически пълнокръвно, а иска са бъде максимално жив дигитално.
Психомантеум – в Хеликон
Три театрални пиеси
Психомантеум – epub
Психомантеум – pdf
и АйТюнс
https://itunes.apple.com/us/book/tr-baci/id536515237?mt=11
PayPal Bookstore / ПейПал книжарница: payhip.com/eknigi
Издателство СИЕЛА и галерия Снежана
ви канят на ПРЕМИЕРА
Слънчев бряг – код жълто
Любомир Николов
Сборник новели
София ул. “Иван Денкоглу”30
27.03 /сряда/ 18.30
Антекера в отразеното небе /откъс/
*разказ от сборника “Очи на сляп, език на болен”
Освен утрините, когато лицето не знае, че има брада, обичам също рутината. Харесва ми бавното протичане на повтарящи се дни, когато от наблюдател ставам огледало. В такива дни преставам да меря събитията със собствените си длани, пръсти, погледи и с ума си. Тогава свеждам плановете си до керван с една камила. Намеренията и целите ми, както виждате, са дребни – могат да се нарекат лилипутски. Едни пигмеи в света на мащабно мислещите. Предпочитам малкото пред голямото, бавното пред бързото, тихото течение на познати мисли, пред хаоса на реалния свят, в който собствените ми ценности нямат стойност. Казвам това, за да разберете с какво колебание предприех едно търговско пътуване, което бе продиктувано от от маловажна, но любопитна подробност. Може да се каже дори – от един слух.
След дълъг ден, започнал в шест сутринта в София, полет до Барахас, последващо прекачване от Мадрид за Малага, и после път с кола, около десет вечерта се добрах до градчето Антекера. Собственикът на фабриката за килими Исидоро Гутиерес, ме чакаше, усмихнат широко и свойски. Покани ме на вечеря. Тази вечер няма да говорим по работа, каза, ще говорим за необичайни неща и когато седнахме след първите чаши вино започна да ми разказва за конете си. Бях чувал някои от историите за тези коне, но понеже конете не са хора и се непредвидими, всеки път чувах нещо ново. Негов кон, Орион, избягал преди седмица и когато се върнал след три дни, бил здравата изпохапан. На места кожата му била раздрана, а очите му били кръвясали. На платото, на десетина километра от къщата на Исидоро открили няколко убити вълка. Били хапани от едри зъби, вероятно конски. Завърналият се кон сега бил на транквиланти, бил плашлив и с омекнали колене, и ездачът му го успокоявал както може, баел му, палел му снопчета козина от глиган, кадял с кандило, отвличал му всячески вниманието, пускал му Моцарт или го учел на паркур. Орион го гледал с огромните си поаленели очи. Представяш ли си, каза Исидоро, имам кон гладиатор, кон боец, но времената, ветеринарят и разпоредбите ще го превърнат в балерина. Времената са такива, че затриват всичко странно. Животинските и човешките нагони вече не са приемливи. Тръпките и импулсите, които ни движат, трябва да са премислени. Всичко трябва да е цивилизовано. Аз затова, заключи по-късно след втората бутилка вино, затова я държа тая фабрика, където всичко се прави ръчно, както е било при дядо ми. Мо-о-оже, каза протяжно, да го наречеш странност, която ще ми съсипе бизнеса. Аз съм консерватор. Мисля, че ние хората не сме се променили много за триста години. Защо нещата, които са ни радвали преди, не могат да ни радват и сега, ами ни трябват нови. Все нови, а новите радости, знаеш, радват само мозъка, те са бързи радости. Ударни. Те са като куршуми в определен мозъчен център. Да, така може да се каже. Старите радости бяха мудни радости. Меки и протяжни. С тях можеше и един живот да се изкара без да се сменят. Но, да се върнем към килимите. Може да се смееш, ако си външен човек, но не, ти си ми клиент – ти си от моята страна. Знаеш за какво става дума.
Така беше. Бях купувал няколко килима и бях го спечелил не с количеството, което купих, а с килимите, които избрах. Както Исидоро каза, когато се разделихме преди лягане – купуваш винаги това, което не ми се продава, а сега си дошъл за нещо, което нямам право дори да ти покажа. Бе самата истина и исках да го видя. Най-скъпия, още недовършен и най-пазен килим, откакто съществува фабриката.
Спах лошо през нощта. Трудно понасям жегата, а още по-трудно климатиците. Климатиците в чужбина винаги ми носят нови болести. Аз съм кекав. Към осем сутринта помолих в кухнята за студен чай. Взех го и се настаних под най-дебелата сянка. След малко до мен седна Исидоро. Изглеждаше ми уплашен, не го и криеше. Седна, допрял юмруците си и каза: сънувах сън с тоя кон, който беше избягал. Орион съм го яздил много пъти. Познавам му стъпката и нрава добре. Сънувах, че аз съм конят. Сънувах, също, че го яздя. Аз бях и ездачът и конят. Хвърлях от гърба си самия себе си. Ритах, в съзнанието си на кон, с предните копита падналия ездач. Същевременно бях ездачът и ме болеше. Събудих се облян от пот, но това не ме уплаши. Та това бе само сън. Уплаших се като видях, че имам синина на гърдите. Ето, откопча ризата си и ми показа синина на гърдите си с форма на подкова. Не, не съм падал от леглото и не ходя насън, изпревари въпросите ми. Може би трябва да взимаш приспивателни, казах. Тогава и конете ще спят. Не, друго е, отвърна и после не подхвана тая тема.
В ранния следобед подсетих Исидоро, че искам да видя килима.
– Не знам защо искаш да го видиш? Не ти и трябва. Както ти казах, не мога да ти направя втори такъв. Не искам дори да ми е във фабриката. Искам да го изтъчем и да ми се маха от очите. Като си помисля само с какви усилия го тъкат жените. Те са свикнали с вълна, с коприна, с лен – а този килим е с три други прежди – от конски косми, от птичи пера и оризова слама. Не е килим за къщата, не е за показване, а с него ще увият един мъртвец, който още е жив. Тоя килим ще е покривало, знак, по който да го разпознаят в отвъдното. Не може да има друг такъв килим, за да не го объркат горе. Не може да има и килим със същите шарки. Понякога, може да е важна материята, структурата, но друг път може да са важни формите и цветовете. Знае ли човек, какво е в отвъдния свят…
“Очи на сляп, език на болен” в АйТюнс
Ето и една алтернативна възможност за покупка на екнигите с ПейПал.ПейПал Книжарница за екниги
Here is an alternative option to purchase eBooks with PayPal.
PayPal Bookshop for eBooks
Collection of short stores
Short stories to grab you. From the award wining author of “Karoi – the rope dancer” here is a new collection of contemporary, professionally told stories. The story “DAVID’S CHILD” received LiterNet award, and “”In the Beginning Was the Subway” was awarded in a competition organized by Human Library Foundation.
|
price $2.99 format: ePub language: English |
|
Книжарница / E-bookstore
Theatrical Play
The FUTURE is NOW. What are you going to do with your Facebook profile when you perish. What will happen with your blogs? Is there a part of your personality that will outlive you? The Netizen is theatrical play nominated in National Playwriting Competiton for Bulgarian Drama. A modern play for five actors.
|
price $2.99 format: PDF language: English |
Сборник с разкази
Погледнато отстрани всяка история има скелет, който се движи нанякъде и движенията му могат да се разкажат. Скелет облечен в мисли, ходещ, тичащ и падащ, но защо тича и пада и накъде е тръгнал, често е трудно да се разкаже, по-добре e да се опише. Така е, защото се движи не само скелета на историята, но и всички около него, които уж не са в главната история, но могат да повлияят, да прелеят кръв, да объркат хода на случващото се и скелета, погледнато отстрани, първо ще бяга в едната посока, а после може да реши да се върне. Хората всички са прави, само че всеки по своему
|
Графити
price $2.99 format: ZIP /includes PDF, Mobi, ePub and Doc files/ language: Bulgarian
|
Сборник с разкази публикувани в приложението на Капитал – Капитал Лайт. 18 разказа, промушили се някак през зоркия поглед на редакторите.
|
Лунатици price $2.99 format: ZIP /includes PDF, Mobi, ePub and Doc files/language: BulgarianСборник с разкази |
|
|
. |
|
| YOU CAN DOWNLOAD THIS еBOOKS RIGHT NOW For all inquiries: lpnikolov(at)gmail.com |
ebooks for iPad, iPhone, Android, Kobo, Nook 