Сенсей Кабаков
Великият сенсей Кабаков беше тук,
докато не се появи Лола
и започна да го бута
и бута и пак и пак…
Надпис на спирка
Не зная кой пише подобни неща по спирките. Ако го видя, ще го помоля да ми отдели малко време и да разкаже, защото видите ли, за да се пишат подобни неща, зад тях трябва да стои не просто обикновена история, а някаква мета-история, която е толкова обширна, че не може да се вмести в един човек, а трябва да пусне пипала след хората. Има такива истории. Аз познавах само един, който бе за учениците си сенсей, но и той си намери майстора. Една жена в безсъзнание го докара до най-страшния уплах, взе неговото съзнание и сега сенсей Кабаков лежи в кома в Алексанровската. Станало е, струва ми се, нещо, което може да се опише така, ако изобщо може да се опише.
Първата нощ, след която тя не се събуди, бе пълнолуние. Някакво пиле пя под прозорците им до сутринта, а вятърът идваше от далечно море. Сутринта бе чиста, като след дъжд. Само че, Лола не се събуди. Спеше непробудно. Нямаше самотния израз на изоставен човек, а бе някак бодра, все едно там, където летеше, бе сред приятели. Кабаков я побутна, но тя не се събуди. Към обяд той опита пак да я събуди и тогава наистина се уплаши. Буташе я, дори я ощипа, пляска с ръце близо до ушите й, пя й, молеше я, поднесе до ноздрите й парфюм, плисна я с вода, но тя продължаваше да спи. Кабаков често лягаше на гърдите й да чуе дали диша и с почуда усещаше, че диша равномерно. Сърцето й биеше, както бе било през всичките й тридесет и две години. Бузите й бяха розови и въобще, тя бе неговата Лола, само дето не искаше да се събужда. Можеше да й позволи да лежи така колкото си поиска, само да не го плашеше с безразличието си на мъртвец.
Извика приятеля си – единственият лекар в селото и вече недочуващ доктор Рубен Цимерман. И той се опита да я събуди и направи почти същите действия като Кабаков. Плесна я по бузите, отвори клепачите й, светна в тях, въздъхна укорително, но тя не се събуди. Лола продължаваше да лежи блажено. Или е летаргичен сън, или е кома, каза му Рубен. Ако е летаргичен сън, ще се събуди до две седмици. Ако е кома, един господ знае. Наливай й някакви течности в устата, за да оживее, каза му докторът. Корабът кой знае кога ще дойде.
Храната бе нещо конкретно, за което Кабаков можеше да се хване, и той се погрижи добре. Разтваряше й мед с вода и я наливаше с тая течност по три пъти на ден.
Една нощ Кабаков се върна пиян, обезумял от мъка, легна до нея в леглото и я прегръща до зори. Извини тоя проклет нехранимайко, шепнеше в ухото й, който вместо да те гледа страхопочтително, те прегръща до изнемога, както преди. Та аз си представям, че спиш.
След време забеляза, че коремът й бе започнал да нараства. Намали й храната, смени меда с друг, но коремът растеше. Засрами се Лола, казваше й понякога, бива ли тъй. Та ти винаги си била стройна. Недей сега да се отпускаш. Докторът и той бе забелязал. След един обстоен преглед Цимерман каза:
– Та тя е бременна. Като се замисля – Рубен го погледна изпитателно – това не е невъзможно, но кажи ми и ти…
Кабаков се вцепени, почеса се по главата, след това юмрукът му се сви и се опита да отскубне цялата коса от темето си.
– Обикновено бременността в кома протича нормално – добави примирено Рубен. – Тялото си знае работата. Раждането, разбира се, е с цезарово сечение, мозъкът не може да накара мускулите да се съкращават. Дано корабът да дойде.
Беше се разчуло из селото и това, което можеше да се тълкува като позор, бе забравено, но чудото да си имат полумъртва жена, която носи бебе в корема си – това чудо се разрасна до грижовно боготворене. Брояха дните, според това, което им бе казал докторът. Остават четири месеца и три дни, казваха. Носеха мед, дрехи за малкото и съвети. Кабаков ги отпращаше набързо.
Рубен го навестяваше често, и той привлечен от този случай, който бе извън обичайното. Мирният човек, каза му веднъж, постига повече от работливия, защото се отдава на обожание на природния ред. А нима, летаргията не е крайната нирвана, пълното скриване на Аза в тялото. Съзерцание, тишина, кротост и пълно оставяне на божието благоволение. И ето, появява се и дете. Това е логично. Не казвам Кабаков, че е с непорочно зачатие. И двамата знаем, че не e така. Това сега не е важно. Друго е важно и то ме притеснява. Детето получава от майката наученото от предците. Има една трансфузия, за която гадаем, но без нея детето няма да знае на кой свят идва и ще гледа празно. Такова бебе ще е без разум и ще е в тежест. За това трябва да се погрижиш. Говори му нещо на това дете. Сядай до корема и и му говори, пей му ако искаш. Нека да разбере това същество, че е човек.
Така започнаха дните, в които Кабаков, които бе мълчалив сенсей, успя да каже на глас всичко, което си е мислел някога. После го повтори. После се уплаши, че всичко това е безсмислено, защото трябва да идва от разума на майката, затова направи една картонена фуния, постави широкия край на фунията върху главата на Лола и вече каквото казваше, го казваше във фунията, за да мисли бебето, че идва от главата на майка му. Пееше лошо и насила. Имитираше домашни животни, имитираше себе, смяташе на глас, все едно, че математиката трябва да се учи наизуст, разказваше за места, за които бе чул от другите хора. Понякога се оплакваше на бебето и го питаше какво ще става, все едно, че в корема живееше още един сенсей.
Хич не беше лесна тая жена и хич не помагаше за тая бременност. Нито веднъж не се събуди. Залежа се. Трудно, но Кабаков успяваше да я повдигне и да я върже за себе си. Разхождаше я заедно малкото в тялото и. Тримата обикаляха двора по тъмно.
Кабаков пъшкаше и придвижваше внимателно крак след крак. Веднъж за малко да паднат. Лола като че потрепна. Хубаво, че Кабаков се хвана за един клон. Бебето уплашено ритна.
Понякога Кабаков пускаше плочи на грамофона и тримата вързани танцуваха. От толкова танци мислеше си, бебето ще е момиче. Ще е готова танцьорка още като проходи. Танцуваше и си представяше унесен дъщеря си и точно тогава падна.
На другата сутрин доктор Цимерман намери светът преобърнат. Кабаков лежеше в безсъзнание, а Лола седеше до него. Будна.
ebooks for iPad, iPhone, Android, Kobo, Nook 